ИВАН ПЕТРОВИЧ ПАВЛОВ

26.09.1849 г. – 27.02.1936 г.

Нобелова награда за медицина и физиология, 1904 г

Иван Петрович Павлов е роден в Рязан, където баща му, Пьотр Дмитриевич Павлов, е свещеник. Отначало учи в църковно училище в Рязан, а след това в Рязанската духовна семинария. Вдъхновен от прогресивните идеи, които Д.И.Писарев, най-известният руски литературен критик през 60-те години на ХІХ в. и И.М.Сеченов, бащата на руската физиология проповядват, Павлов се отказва от религиозната кариера и решава да посвети живота си на науката. През 1870 г. се записва във физико-математическия факултет на Петербургския университет, за да следва естествени науки.В Института по експериментална медицина от 1891 до 1900 г. Павлов прави повечето от изследванията си върху физиологията на храносмилането. Там той разработва хирургическия метод на "дълготрайния" експеримент с широко използване на фистули, който позволява функциите на различни органи да бъдат наблюдавани непрекъснато при сравнително нормални условия. Това откритие бележи нова ера в развитието на физиологията.